Етнография. Фолклор. Антропология.

Етнография. Фолклористика. Културна антропология. Етнология.•

В дълбока древност хората са започнали да опознават не само себе си, но и другите. Защото, за да се разграничим от другия, определяйки неговите характерни черти, на практика очертаваме своите собствени. Всичко това се случва във времето, когато хората започват да се опознават и да се опитват да разделят света около себе си или когато започват да формулират началните постановки, познанието си за света или за науката.
В древен Египет, Вавилония, Индия и други страни могат да се открият различни сведения за други страни и народи, за техния бит, култура, митология и т.н.
За оформяща се система от знания за другите можем да говорим едва в древна Елада (около V в. пр. н. е.). Тогава заради развитието на колонията в политиката на древните гърци се появява необходимостта да се опишат и обобщят особеностите и характерните черти на народите, населяващи новооткритите и завоювани територии. По този начин, заедно с появата и развитието на географията, описваща тези земи се формира и развива още една област на научното познание – етимографията. Заедно с първите географски изследвания в древна Гърция се появяват и първите етнографски изследвания, съдържащи ценни сведения за народите, които обитават черноморските гръцки колонии, Мала Азия и т. н.
Научното познание за човешките общности претърпява бурно развитие като особено силно е то през последните две три столетия. Това може би се свързва с развитието на човешката цивилизация. Научното познание разширява и фокусира предмета и обекта на търсенията си, разработва различни методологии за обяснението им. Днес се срещат названия като етнография, фолклористика, културна и социална антропология, етнология и т. н. Това са термини, които фиксират различните степени от развитието на научното познание във времето. Те носят различен методологичен багаж. Разработват различни научни подходи, а понякога притежават различна идеологическа обусловеност.

◊ Етнографията днес е историческа дисциплина, описваща битието на народите.
◊ Фолклорисатиката е по-скоро ултороложка дисциплина, която анализира творческите изяви на народа и личността.
◊ Антропологията се дели на културна и социална. Нейн фокус е човекът.
◊ Етнологията е сбор от научни подходи, които се занимават с човешките общности.

Днес различаваме три основни кръга проблеми в хуманитаристично познание, в които споменатите области се включват и на първо място това е антропологията като познание за самия човек, на второ място – етнологията, на трето – социологията – познание за човешките същества.

□ Етнология
Терминът е въведен в началото на XII век от Жан Жак Лютер като елемент в класификацията на „антропологичните науки”. Терминът и самото понятие претърпяват еволюция през вековете до съвременното разбиране според което сферата на научен интерес към историята и теорията на човешките общности, но не като отделна наука, а като проблемен кръг на познанието би могла да се означи като етнология, защото тъкмо етносът и етничното са основното в този интерес по простата причина, че заемат най-значимо и специфично място сред човешките общности изобщо. Това виждане за етнологията до голяма степен е продукт на френската научна школа в лицето на Клод Леви-Строс.
Съществуват и други отделни научни подходи и насоки в научното познание, които изграждат системата на етнологията. Такива са например:
● етносоциологията – занимаваща се с етничната структура на обществото, с взаимодействията между етнично и социално и т.н.;
● етносимеотиката – разглеждаща семиологичните процеси в социалното историческо битие на етносите;
● етномузикологията – занимаваща се с функциите на музикалното творчество в развитието на етничността;
● етнология на културата;
● етнология на изкуството;
● етнология на литературата
● и т.н.