Акцентологични явления

Акцентологични явления


I. Ударение

Праславянската акцентна система не е запазена в нито един днешен славянски език. Смята се, че ударението е било политонично, свободно.
1. От гледната точка на тоничността на ударението славянските езици се делят на 2 групи:
а) Всички славянски езици, с изключение на сръбски, хърватски и словенски имат монотонично ударение – акцентуваната сричка се произнася с по-силен тласък на издишаната струя;
б) сръбският, хърватският и словенският език имат политонично ударение – в акцентуваната сричка се променя височината на тона. И според това се дели на два вида: възходящо и низходящо.
Между тези езици има и различия.
2. По отношение на мястото на ударението се делят на:
а) езици с установено ударение на определена сричка (чешки, горно и долнолужишки, словашки, полски);
б) езици със свободно ударение, независимо от сричката (всички други славянски езици);
в) езици с подвижно ударение – когато то променя мястото си във формите на една и съща дума (вода-води) – характерно е за свободното ударение.
3. По отношение на интензитета на акцентуваната сричка в сравнение с интензитета на неакцентуваната сричка се делят на:
а) езици, в които вокалите се редуцират (стават неударени). Такива са руския и българския език;
б) езици, променящи вокалите в ударени срички.

II. Интонация

Интонацията е запазена най-вече в сръбския и хърватския език, като продукт на по-късен развой на праславянския език. Същността на интонацията се разкрива ако се разчлени интонираната сричка на две части, например: мори – [V V]- низходяща [U U]- възходяща.
Дискутира се произхода на славянските интонации. Някои смятат, че те са резултат на преместване на ударението от края към началото на думата. Според това, всички ударения в средисловна сричка се преместват на първата сричка. По този начин възниква акутът (възходящата интонация), който влиза в опозиция със старата интонация на първата сричка. Така в първата сричка на думите се реализаира опозицията възходяща- низходяща интонация, а в думата вътре се установява възходящата интонация. Последната сричка е без интонация или е ниска. В края на праславянския период възниква трета интонация – новоакут. Причината е преместването на ударението. Същевременно старите акутни срички губят интонацията и в повечето славянски езици се съкращават. С времето имаме опозицията новакут- низходяща интонация. Някои учени твърдят, че е съществувал и нова низходяща интонация, но тази теза е отхвърлена бързо.

III. Квантитет

Вокалният квантитет се запазва на малка част от славянската територия. Фонологичният квантитет съществува в сръбски, хърватски, чешки, словенски, словашки език. В словенския дългите вокали се срещат само в ударени срички. А в сръбския, хърватския, чешкия, словашкия се срещат и в неударени срички в определени условия. В чешкия и словашкия не е ограничено, но за сръбския и хърватския означава ограничение на фреквентността на квантитета. За словашкия език е характерен т. нар. ритмичен закон според който две съседни срички не могат да бъдат дълги. В него обаче има и кратки и дълги срички.