Транспозицията в българския език

В най-новото към настоящия момент описание на съвременния български език транспозицията се определя като “употреба на един маркиран член във функциите на друг маркиран член или на главното значение на немаркирания член в една и съща морфологична категория” (СБЕ 1998, с. 304). В “Стилистика на българския език” В. Маровска определя два вида конотативни функции на морфемите с граматическо значение. Първият вид е този, при който определена граматическа морфема остарява и бива заместена от друга, а при втория случай “една граматическа форма се употребява вместо друга”, като е отбелязано, че “в този процес не е задължително формите да са членове на една и съща морфологична категория”. Това явление В. Маровска нарича “граматическа метафора” (Маровска 1998, стр. 154-155). Синонимно на този термин се употребява терминът транспозиция.

1. Транспозиции по категорията вид на глагола
Тази категория е свързана с възможността едно и също глаголно действие да се представи или като ограничено, или като неограничено във времето. Тя притежава две грамеми: свършен вид и несвършен вид. И двата вида се проявяват като маркирани. Употребата на свършените глаголи в презенс и имперфект изразява итеративност, както и употребата на втори несвършен вид в аорист. Свършеният вторият несвършен вид са маркирани грамеми, а единият несвършен е немаркиран. Маркираните имат транспозитивна употреба, а немаркираните граматични форми само когато функционират като маркирани.

2. Транспозиции по категорията лице
Наред с времето, лицето е най-типичният глаголен признак. Тази категория се основава на опозицията комуникант: некомуникант и изразява отношението на глаголния субект към изказването, в което той е лицето, което говори (1л.), лицето, на което се говори (2л.) или лицето, за което се говори (3л.). Съществуват няколко транспозиции, а именно:
а) употреба на 2л. ед.ч. с популярното обобщително значение;
б) употреба на формите за 3л. ед.ч. вместо 1л. ед.ч;
в) употреба на 3л. ед.ч. вместо 2л. ед.ч;
г) употреба на първолична форма вместо второлична в мн.ч.

3. Транспозиции по категорията число
Тази категория се основава на опозицията по признака множественост-немножественост. Формалните показатели на категорията са флексиите за множественост. За числото за характерни три транспозиции:
а)първата транспозиция е употребата на 1л. мн.ч. вместо 1л. ед.ч. Тя е типична за научната литература, но може да се види и в художествените текстове;
б)втората транспозиция е употребата на 2л. ед.ч. вместо 2л. мн.ч. Това е т.нар. учтива (Вие) форма;
в)третата транспозиция е употребата на 3л. мн.ч. вместо 3л. ед.ч. Тази транспозиция също се среща в художествената и разговорна реч, но също така се употребява в официално-деловата реч.

4. Транспозиции по преизказните и непреизказните форми
Тази категория Иван Куцаров я нарича вид на изказването и я определя като основа на опозицията преизказан вид на изказването:непреизказан вид. Преизказните форми се употребяват за израз на учудване, възхищение, съмнение, недоверие, несъгласие и т.н. С тях говорещото лице сигнализира за вторична вербализация на глаголното действие.

5. Транспозиции на категорията наклонение
Опозицията, на която се основава тази категория е субективна модалност:несубективна модалност. Модалните грамеми в СБЕ (съвремен български език) са три: изявителност, повелителност и условност. В рамките на субективната модалност се противопоставят повелителните и условните форми. Несубективната модалност (т.е. изявителното наклонение) е немаркирана. Повелителното и условното за маркирани.Транспозициите на тази категория са следните:
а) повествователен императив– това е употребата на императивните форми вместо изявителните;
б) употреба на императивни форми вместо условни;
в) употреба (транспозиция) на условните форми вместо изявителните;
г) употреба на условно вместо повелително наклонение;
д) употреба на индикативни бъдещи форми вместо условните.

6. Транспозиции на категорията залог
Тази категория също е с конотативен потенциал. Основната и опозиция е пасивност:непасивност. Съществуват два вида залог: страдателен (пасив) и нестрадателен (или деятелен, актив). Немаркираната грамема е непасивността, която изразява активност. Маркираните форми се образуват чрез спомагателните глаголи "съм, бъда, бивам" и минало страдателно причастие на спрегаемия глагол. Страдателните форми могат да се употребят вместо деятелни, в случите, когато се предава безличност, анонимност или неконкретизираност.

7. Транспозиция на категорията време
Тази категория е многограмемна. Според Куцаров тя се основава на опозицията разновременност:неразновременност с главно значение на немаркирания член сегашно време едновременност. В рамките на разновременността се противопоставят две грамеми – аорист (минало време) и бъдеще време. И двете изразяват глаголното действие като протичащо в различно време от момента на говорене. Аористните действия са предходни, а бъдещите – следходни.
Транспозициите в тази категория са следните:
а) сегашно време бместо минало време;
б) сегашно време вместо бъдеще време;
в) минало време вместо бъдеще време;
г) минало време вместо сегашно време;
д) бъдеще време вместо минало време;
е) бъдеще време вместо сегашно време.
При комбинацията на категорията време с категорията таксис също се получават транспозиции:
а) сегашно време вместо имперфект и имперфект вместо сегашно време;
б) бъдеще време в миналото вместо бъдеще време.
*Сегашно врме вместо минало – тази замяна се нарича сегашно историческо време, поради честата си употреба в историческте текстове. Също така се употребява и в художествените разкази, разговорния език, в художествените биографии. В тези функции сегашно време мислено ни пренася в момента на извършване на действието и на това се дължи конотативния му характер.
*Сегашно време вместо бъдеще време– тази транспозиция е наричана още с латинския термин praesens propheticum. Тази транспозиция има две разновидности:
а) сегашно време за планирано действие;
б) сегашно време за въображаемо действие т.е. сегшано предсказно. Транспозицията е характерна за художествената и разговорната реч, а също така и за публицистиката и административно-деловите текстове.
*Минало свършено време вместо бъдеще време – в тази транспозиция формите на аориста могат да изразяват ярко подчертана, категорична сигурност в осъществяването на действието.
*Минало свършено време в вместо сегашно време – конотативната функция е свързана с изразяването на категоричност, сигурност на действието, неговото редстоене.
*Бъдеще време вместо минало свършено време – употребата на бъдеще време в тази ситуация фиксира повторителността, типичността на събития, които вече са минали, като се акцентува върху очакваността им.
*Бъдеще време вместо сегашно време – тази транспозиция е обусловена от необходимостта да се изрази итеративност. Тези транспозиции могат да изразят и не итеративност, а континуативност, обикновено в зависимост от лексикалното значение на глагола.

8. Транспозиция на категорията таксис
Таксисът е наименование на категорията, основаваща се на опозицията относителност:неотносителност. Тази категория прави възможно глаголното действие да се ориентира към минал момент. Немаркираната грамема изразява връзка на действието с изказването. Маркираните грамеми на категорията са свидетелския и дистантния таксис. Конотациите в тази категория са три:
а) употреба на имперфект вместо сегашно време- тя е основана на замяната на неотносителна форма със съответната относителна т.е. говорещото лице мислено се поставя в минала ситуация, за която определени действия са представени като нещо сигурно. Транспозицията тук е употребата на относителни повелителни форми вместо неотносителните;
б) употреба на презенс вместо имперфект- за художествения текст е по-характерна свидетелската относителност, поради спецификата на повествованието и широката употреба в него на аориста и имперфекта. Дистантни таксисни форми се срещат по-често в публицистиката, научната и административно-деловата литература, за които транспозициите не са характерни, но все пак се срещат;
в) употреба на бъдеще време в миналото вместо бъдеще време - тази транспозиция е по признака относителност. Употребява се маркираната форма за следходност вместо съответната немаркирана.

9. Транспозиция на перфектните форми
*Перфект вместо Футурум екзактум – Иван Куцаров нарича тази категория вид на действието. Тя се основава на опозицията перфектност:неперфектност. Маркираните форми се противопоставят на съответните немаркирани. Признакът на перфектните форми обикновено се назовава резултативност или предварителност. Транспозицията в тази категория е употребата на перфект вместо футурум екзактум.
*Минало предварително време вместо бъдеще предварително време в миналото– транспозицията тук е свързана с израз на увереност, категоричност и т.н.

10. Транспозиция на категорията род
Тази категория актуализира сравнително малко транспозитивни употреби и те са най-вече при имената. В съвременните езици родът е двучленна или тричленна кат-я. В СБЕ има три грамеми – мъжки, женски и среден род. Мъжкият род е немаркиран, докато женски и среден са маркирани. Маркираните (ж.р. и ср.р.) се противопоставят на м. р. по признаците родовост:неродовост.
Транспозиции: а) в някои случаи ж. р. и ср. р. се употребяват вместо м. р.; б) употреба на среднородови форми вместо мъжко- или женскородови. Тази употреба е характерна не само за прилагателните, но и за причастията и числитените имена в атрибутивна функция.


Източници:
Маровска, В. Стилистика на българския език. Пловдив, 1998.
Бояджиев, Т., Куцаров, Ив., Пенчев, Й. Съвременен български език. София, 1998.

 Из Бунин, Иван. Листопад и други стихотворения [превод Кирил Кадийски], изд. "Захари Стоянов", С., 2003. 

"С маймунка"


Ах, как е тежка турската латерна!
Върви хърватин сгърбен и брадат
по вилите. Маймунка рижо-черна
с поличка смешно тътри се отзад.

И старческо, и детско нещо има
в очите й. По-чер е от катран
хърватинът. Прах, жега нетърпима.
Далече от Одеса е Финтан.

Оградите – дантели тънат в рязка
дървесна сянка. Душно като в пещ.
В листата – слънце и морето бляска...
Денят ще бъде дълъг и горещ.

И сънно сънно. Стрехите на вид са
разплавено стъкло. Велосипед
ще прелети с безшумен мах на птица,
ще прогърми фургонът немски с лед.

Да беше пийнал! Има и копейка.
А, ето будка. Чашата кипи
В ръцете на усмихната еврейка...
Далече е... Липи, липи, липи...

Във взора на детето – старче плава
печал. Мъжът от жажда е пиян.
Но пие то: с ръчицата лилава
как сграбчва белопенния стакан.

С набръчкан лоб надига то стакана,
той дъвче хляб с пресъхнала уста
и скрива се на сянка под платана...
Ах, Загреб е мечта!

Leksikologija u srpskom i hrvatskom jeziku (SHJ)

Leksikologija deo je nauke o jeziku koji proučava reči u njihovom svojstvu osnovnih jedinica imenovanja. Reč, koja je morfologija odredila kao utvrđeni skup glasova, najmanja je samostalna jedinica leksičkog sistema jednog jezika i ima službu označavanja pojmova (stvari, bića, osobina itd.). Skup glasova u reči treba imati:
a) glasovne oblike, koje u pisanjem jeziku će biti označeno slovima;
b) značenje – kao znak vezuje za neki pojam: „prozor“;
v) sintaksičku funkciju, zato što SHJ su sentetičnim jezicima, reče su promenlive (koji imaju jedan osnovni oblik: za imeničke reče uzimaju se Nomin. jednine za glagolske reče je u infinitivu. Pojam reč obuhvata sve oblike dotične reče i nepromenlive (one ostaju u jedan oblik). Skup reči jednog jezika je leksika. Leksika u SHJ-u proučava se u leksikologiji sa gledište individualne reči i sastava reče i sfere upotrebe reče. Individualnih reči ispituje posebna lingvistička grana etimologija. Etimologija na reči daje etimoložke rečnike.

Nova leksika kod Srba: Danas se razlikuju neke reče u srpskom i hrvatskom jeziku.
Kroatizmi kod Srba se podeluju na nekoliko slojeva: 1) Reči, koji danas za Srbe su potpuno izgubili hrvatsko obeleže (uređaj, brojka, vozilo, zdravstvo, tečaj, išhod itd.); 2) Reče, koje još zadržavaju neodređeni hrv-ki prizrok, ali se ponekad upotrebljavaju u Srbiji i po pravilu imaju domaći srpski sinonim, koji je ponekad turcizam ili germanizam (upala- u srp. zapaljenje, priroda- prilika, tuđica- strana reč, stupanj- stepen itd.). Ovih izraza neke nemaju srpskih ekvivalenta (vikendica, kafić). 3) Sačinjavaju se reči- naprimer kroatizmi kao: „razina, dvojiti, oponašati, dapaće“ itd. Njivoh hrvatski karakter je sumnjiv. Veliki broj hrvatske reče su: „glazba, vlak“; hrvatske nazivi meseci i sl. Potpuno su tuđi Srbima. Broj takvih reči povječan je za posledne godine, a obnovljeni su nekih hrvatskih arhaizmi (zemljovit, vojarna). Ima reče koje su i šalive. Posle rata (1991-1992) u Albanu imamo „Šiptar“, odbacuju se „Albanac, Albanka, albanski“, a danas nije normalno da se kaže „Šiptar“. Duboko uvrežio se „Kosovar, Kosovarka“ kao naziv stanovnike Kosova, ali e to albanski oblik. Od Bosanskih muslimana danas reč „Musliman“ piše se sa glavnom zvukom. Imamo danas „Ciganin“, ali i „Rom“. Kao odraz seperatizma, progona, danas imamo negirane reče (nehrvat, nemusliman sa pridevima na „–ski“). Od reč „Jugoslavija“ dobije se prefiksuid „jugo-„ (jugotorizam, jugonostalgičar, jugos i sl.). Reči, koji izražavaju netrpljivost: „srbomrzac, balija, muđahedini“ itd.
Pozajmlenice: Turcizmi su neaktualne, a germanizmi su povlače. Mnogi od njih imaju provincijalnu broju i stoga se nastavlja tendencija da se zamenjuju sa domaćim izrazima (zejti – srp. ulje). „Penđer, tefter, adet“ su zastareli, a „avija, dućan, ođačar“ i sl. upotrebljavaju se sa sinonimima: „prodavnica, dimnjak, dimnjičar“ i sl. Slično je i sa germanizmima: upotrebljavaju se često sa domaćim izrazima (firanga – zavesa, šalter – prekidač). Danas se upotrebljavaju germ-mi: „paradajz, vekna, rajšverlus, zihernadla“ itd., ali nema novi. Rusizmi: prilagođavaju ili prevođenje su u SHJ-u i ne oseća se danas kao tuđice. Ima i neadaptiranih rusizama (kulak, kružog; specialni nazivi kao- konsomol, agitprop). Upotrebljavaju se danas često „Deda Mraz“ um. domaća reć „Božić Bata“. Ruski latinizam „prezidijum“ je zamenjen s „predsedištvo“. Semantičke rusizme nalazimo u upotrebi uzraza: „neobhodan“ um. „potreban“ itd. Posle drugog svetskog rata količina rusizama se smanuje. Dolaže reče kao: „sputnik, kosmodrom, gulag, daća, prestrojka“  itd.
Internacionalizmi: Najveći su od latinskog i grčkog jezika u politiku, tekstovima: napr. apstraktnih reči (dignitet – dostojanstvo, oficjelan- zvaničan itd.); „konsensus, diaspora“. Interanacionalni glagoli na „–irati, -isati, -ovati“ i sl. danas su česti i imaju apstraktno značenje (elabolirati, indoktrinirati, demistifikovati itd.) i odgovarajuću imenicu koja završava na „–cija“ (elaboracija, indokrinacija itd.). Dvovidskih od ovih glagola dobijaju perfektivni parnjak: „(iz)programirati, (od)reagovati“ itd. Znatno se ovečava glagola s prefiksom „pre-„ u značenju promene: „preformolisati, preoceniti“ itd. Anglicizmi: Danas su mnoge u sportu, rečniku zabave, omladinske mode, tehnici itd. (supermen, diler, seksi, test, stres, super i sl.; kalkovi reči: odliv (pranje) mozgova itd.). Često internacionalizmi se zamenjuju sa domaćizmima („neangažovan“ sa „nesvrstan“ i sl.).