Из Бунин, Иван. Листопад и други стихотворения [превод Кирил Кадийски], изд. "Захари Стоянов", С., 2003. 

"С маймунка"


Ах, как е тежка турската латерна!
Върви хърватин сгърбен и брадат
по вилите. Маймунка рижо-черна
с поличка смешно тътри се отзад.

И старческо, и детско нещо има
в очите й. По-чер е от катран
хърватинът. Прах, жега нетърпима.
Далече от Одеса е Финтан.

Оградите – дантели тънат в рязка
дървесна сянка. Душно като в пещ.
В листата – слънце и морето бляска...
Денят ще бъде дълъг и горещ.

И сънно сънно. Стрехите на вид са
разплавено стъкло. Велосипед
ще прелети с безшумен мах на птица,
ще прогърми фургонът немски с лед.

Да беше пийнал! Има и копейка.
А, ето будка. Чашата кипи
В ръцете на усмихната еврейка...
Далече е... Липи, липи, липи...

Във взора на детето – старче плава
печал. Мъжът от жажда е пиян.
Но пие то: с ръчицата лилава
как сграбчва белопенния стакан.

С набръчкан лоб надига то стакана,
той дъвче хляб с пресъхнала уста
и скрива се на сянка под платана...
Ах, Загреб е мечта!