Демократизация в българския медиен език


В публичното пространство често се срещат публикации по темата за демократизацията на българския медиен език, свързани със значителните промени в начините на говорене и писане в публичната сфера, настъпили след преломната 1989г. Основното изследователско внимание на Елка Добрева в нейната статия „Демократизация, колоквиализация и/или постмодернизация в медийния дискурс” е насочено имено към драматичността на тези промени.
В статията си Добрева обяснява масмедиийните речеви новости след 1989г. с няколко основни фактора: 1. Възторгът на новооткритото свободно слово: принципът на свободното слово забранява на властта да цензурира неодобряваните от нея изказвания. 2. Появата на огромен брой нови вестници, списания, телевизии, радиостанции, книгоиздателства, рекламни къщи. 3. Включването на хора с най-различни потекло, образование, социална позиция и комуникативни умения в медийния дискурс. 4. Аудиторията, която е широко отворена към всичко различно (или противоположно на) съществуващото преди.
Добрева подчертава, че в днешно време едва ли вече е останал български езиковед, който да не посвети поне една бележка по тази тема. Според направените от нея изследвания те насочват вниманието си преди всичко към: 1. Промените в лексикален, морфологичен, фонетичен и синтактичен план (нахлуване на сленгове, вулгарни изрази, повишена употреба на англицизми, архаизми, двусмислици, засилена употреба на сегашно време вместо бъдеще и пр.). 2. Склонността понятието демократизация на езика да се натоварва с отрицателни смисли. 3. Отъждествяването на тенденцията към демократизация с процеса на колоквиализация на публичната реч: навлизането на неформалната реч в медийното пространство. 4. Експанзията на книжовната реч под влияние на масовото училищно образование и тоталното разпространение на средствата за масова комуникация.
В статията се дават коментари на различните подходи на отделни автори към тълкуването на явлението демократизация в медийния дискурс. Основно внимание Елка Добрева отделя на лингвиста В. Жобов, който посвещава редица статии на „погрешното говорене и писане” в медиите (засилената употреба на англицизмите като резултат от интернационализацията на съвременните езици, а не като тенденция към интелектуализация на публичните дискурси и пр.). Също така са засегнати и въпросите за увеличеното разнообразие на вестникарските заглавни комплекси (лексикалното, морфологичното, синтактичното и графичното оформление на заглавията), за тематичните резюмета, поместени под заглавието непосредствено преди същинския текст на публикацията, за използваните по страниците на вестниците бележки под линия, за предаването на чужда реч в масмедийните публикации чрез цитати, парафрази, в пряка, косвена или резюмирана форма и за повишената метафоричност на съвременния медиен дискурс. Преведени като примери за по-горните изследователски интереси са днешните списания и вестници като „Дума”, „Монитор”, „Сензации”, „Стандарт”, „Шок” и др., както и изследванията на лингвисти като В. Ватева, И. Иванов, Д. Попов, К. Стоянов и др.


Използвана литература:

Добрева, Елка. Демократизация колоквиализация и/или постмодернизация в медийния дискурс. // Съпоставително езикознание, кн. 1, 2003, с. 22-51.

или // сб. „Тенденции и процеси в българския език”, Шумен, 2004.

Тянко Тенев