вторник, 15 септември 2009 г.

Поетическите експерименти на 20-те години на XX век. Специфика на българския авангард - Ламар.

Кратък прочит. Ламар и българският авангард

1. Специфика на авангарда и Ламар (1)
Съчетание между модернистични настроения и вкус към примитива, между антитрадиционни представи и фолклорно начало, между социално-революционни идеи и модернистични прокламации за едно динамично, синтетично изкуство, обявило война срешу „гъбясалата традиция” и „буржоазната култура” – такава е естетическата амалгама в творчеството на Ламар. Ламар прокламира социлано изкуство, но без ограничителни норми. Изкуството според него играе голяма роля в движението на пролетариата. „То трябва само да скъса с лиризма и сантименталния дух на „пролетариятите”.

2. Ламар и поетичните му експерименти (2)
През 1924 г. в кръга на Гео Милев и Ясенов се появява една нова личност - Ламар. В неговите стихотворения се чувства влияние от футуризма, но и се долавя и безпорно решителен бунтовен устрем. Сътрудничи на „Везни”, пише тогава символистични стихотворения. Но 1922 г. води до обръщане на духовните и естетическите му възгледи. Времето на рушене на каноните на символизма.
Бунтарство изпълва стб. „Арена”. Бунт срещу държавата, срещу царе и императори, срещу официалното, салонно общество, срещу пошлия сантиментализъм на изнежените дами и господа, срещу целия този остарял свят с войните и мизерията. Заявява своето гръмогласно „Не!” на стария свят. Естетическият бунт в тези стихове е неделим от обществения. Стреми се да долови темпа на общественото движение със стихийния устрем на масите. За това и търси нови форми, увлича се по футуризма и конструктивизма. Лутанията, без определени естетически възгледи, води Ламар до стихове, които нямат голяма стойност в началото на века. Чрез „Арена” обаче Ламар се изкачва стермително към ново революционно изкуство и революционната естетика.
В „Железните икони” се включват: „Едно”, цикъл „Железни икони” (1. „Към Европа”, 2. „Разпятие”), „Пролетен ужас”, част от поемата „Война” (откъс от „Мирни-размирни години”). Влияния той има от Гео Милев, Блок, Маяковски, Есенин, дори говори за огромното влияние на Маяковски върху поезията тогава.
„Железни икони” поетът посвещава „на всички светии и безбожници, които умират пред храма на свободата”. Това дръзко посвещение въвежда в поетичанта атмосфера на стихосбирката. С тази стихосбирка поетът ни показва, че търси други художествени пътища. Освен патос, тук също се среща гневното отрицание, но с един определен социален протест, с по-определено отношение към народа като могъща стихия и сила. В стихосбирката Ламар въвежда и нова селска тематика. В стиховете му се усеща вкусът на земята, на бурените, нахлуват представите за гладни стада и сухи долини, предметност и определеност. Стремежът към „оварваряване” води към грубата народна реч, към езика на бедната селкса маса. В езика се промъква суровият поглед на хората, загрубели от глада и неволята. На живота поетът гледа през очите на селската неволя. Изобщо селската тема и войната трайно се загнездват в творбите му.
В „Хайдути” и „Гурбет” се наблюдава една друга трайна черта в стиховете на Ламар- изграждането на свой поетичен стил с помощта на народната песен. Образите в тези стихове започват да носят дъха на живота, да разкриват жизнената съдба на човека.
Една от най-хубавите творби в стихосбирката е поемата „Мирни-размирни години”. Разделена на две части- „Село” и „Война”, те имат вътрешно единство. Първата част отразява поезията на мирния селски живот. Тук срещаме и мизерията на село, красотата на природата, на която героите не се любуват, а я носят със себе си, в своята пролетна тревога. Очертава се не идилията на селския бит, а борбата за хляб, разбиването на стария патриархален свят. Той не описва природата, а я дава в отражението й върху хората. Чувства се неприятният начин, по който живеят селяните, красивият живот, който се осъществява в непосилен труд и мъка. Няма идеализация при изображението на селския бит.
Първата част на поемата е вътрешно свързана с втората, в която се рисува ужасът от войната. Изобразява войната със същия дълбокочовешки поглед, с който гледа и мирния живот. В образите на хората има толкова мъка, ужас, протест, болка за човека, омараза срещу царизма и неговите устои. Разкрива противочовешката същност на войната, действителния смисъл на официалните лозунги, на буржоазния шовинизъм. При описанието на ужаса поетът непрекъснато връща към предствите за мирния труд на човека, за живия човек и неговото всекидневие, влязло в жестоко противоречие с войната. Показва какво се крие зад озверените лица на войниците и вехтите дрехи на неприятеля- крият се хора, селяни, принудени да газят чуждия хляб, да убиват.
Набляга върху човешката същност на героите, върху тяхното човешко, социлано битие. Гладът, трудът на хората, мирните им копнежи са най-голямото обвинение срещу войната. На преден план са изживяванията на героите. Народностното тук се усеща в сливането на лиричния герой на поемата с нейния епичен герой- човека на народа.
Използването на народно-песенния стил става по различен начин, според съдържанието на текста. Историята на село Пирогово започва със стихове, звучащи като народна песен, които създават художествена атмосфера на поетичния разказ, внушават романтиката и волността на народния живот, на душата на народа. Но неусетно вместо песен в стиховете започват да се редят картини от самия живот, неусетно песента се прелива в ритъма на суровата жизнена правда. Стремейки се да изведе изживяванията на Горан от кръга на тясно-личните преживявания и същевременно да внесе жизнена, човешка струя в неговите чувства и мисли, Ламар наново си служи с образите и ритъма на народната песен („Тръгна Горан през гора бранница...”). Редят се картините на мрачния поход през зимата, през вятъра на запустелите хлебородни поля, по калните пътища, където лазят конят, човекът и дяволът. Скръбта на героя престава да бъде лична негова скръб, придобива широки, епични размери, превръща се в страдание на целия народ. Мечтите на Горан са предадени в образи, присъщи на народната песен. Епическа широта на образите- зората, слънцето, мъката, копнежът, надеждата... След картините, разгръщащи ужасите на войната, следват лирични отклонения в народно-песенен стил. Подмамен от скрития зов на планината и родния дом, Горан мечтае и неговите мечти, прости и земни, навлизат в областта на истинската поезия.
Картината на разтрела дори започва с образ в духа на народната песен и приказка. Ужасът от болката е пресъздаден по много сполочлив начин. Отделните образи започват да играят по-голяма роля, заемат по-голямо място в стиха. На много места Ламар си служи със сравнения, взети от селския бит, от животинския свят, създавайки неочаквани, смайващи понякога образи, като образа на полето- където има мършава крава, пасяща „изгладнялото лято”.
Ламар се стреми не към детайлно извайване на образите, а към силни и непосредстени внушения. Смелите жизнени подробности при него засилват реализма и силата на идейното внушение. Ярък пример за това е картината на разстрела. Всичко тук е обрисувано с поразителна точност и простота, която разкрива ужаса, с подробности, които имат такъв смисъл, че човек не може да не потръпне от тях – подробности, които правят факта на убийството и смъртта жизнен, реален, разкриват жизнения смисъл на смъртта и убийството. Дори викът на края „Горан овчарят!”, изтръгнат от случаен войник, познал в лицето на осъдения човека с определено име и съдба, има нещо потресаващо – това внушава чувството, че пред изринатата яма стои не просто обикновена жертва, готова за разстрел, а Горан овчарят – определен човек с жива човешка съдба, страдание и обич. На места в поемата авторът, за да внуши старата мъка на народа, копнежа по хляб и справедливост, си служи с езика на евангелието, с църковно-славянизми и използва религиозни представи за реалистично, антирелигиозно съдържание.
В по-късен етап от своето творчество Ламар се ориентира към антифашистката тематика, воюва за ново пролетарско изкуство и се обявява в защита на руската литература. Зове към сливане на изкуството с живота. Естетически бунт срещу старата романтика, срещу поетичния фалш, за сурово разкриване на живота, на мизерията и страданието, без страдание и без сантиментализъм.
Естетически поглед: омараза към старата душевност, социално-революционниен патос на творчеството му, земна първичност на образите, омараза към войната и любовта към обикновенния, простия човек.

1. Из Ликова, Розалия. Литературният живот между двете войни, кн. 1, С., 1995, с. 200-201.
2. Из Ликова, Розалия. За някои особености на българската поезия – 1923-1944, С., 1962, с. 286-307.

Полезни връзки:
http://www.palitrabg.net/34p.htm
http://bg.wikipedia.org/wiki/Ламар
http://liternet.bg/publish2/rkavaldzhieva/buntyt.htm
http://liternet.bg/library/bl/l/lam.htm
http://www.chitanka.info/lib/author/Ламар
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-390/id-13983/zhelezni-ikoni-lamar.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог