Сръбски народни обичаи и вярвания

Сръбски народни обичаи и вярвания•


За народната религия на сърбите е писано много. Настоящето изследване цели да запознае читателя с най-важните вярвания и обичаи при сърбите.
Митът има характер на притча. В него нещо се случва и по този начин се доближава до народните приказки. Той показва свръхествени хора, богове и герои в свръхестествения свят. Така спада в сферата на сакралното, светът, в който, например, спада религията.
Народната релгия е част от народната култура. Християнството е асимилирало много езически елементи. Успоредно с религията се откриват много прилики между сръбските вярвания и религия както у съседни, така и у по-далечни народи, от една страна, в старите германски вярвания, а от друга, в обичаите и вярванията на някои унгарско-финикийски народи. Много кавказки обичаи в своята същност, често в своите детайли, са почти идентични със сръбските обичаи (например: култът към огъня, кълтът към осветеното дърво, обичаи с бъдника, първият коледар и др.).
Народната религия на селското общество като цяло се е формирала на Балканите под влиянието на вярванията на коренните жители на Балканите и особено под влиянието на християнството. Създава се една нова религия, формирана на границата между две различни идеологии, две различни религиозни традиции – езичество и християнство.

• Разлика между новата и старата религия, между езичеството и християнството.

Новата религия, християнството, „преобладава” като официално учение в църквите и сред народа. Тя все пак асимилира много от елементите на старата религия. Това е станало и с официалното християнство и още повече с народната религия. Старите богове се забравят, но техните култове, легенди и митове не изчезват напълно.
Когато сърбите приемат християнството, всичко старо е продължило да живее и след това, само че е добило християнска интерпретация. Има основание сърбите да смятат, че са култови и традициите, които някога са били свързани със старите богове, пренесени сега, в по-малка или по-голяма част, в другите свръхестествени личности.
В. Чайканович в своята студия „Сръбският върховен бог” (Српски врховни бог) е изследвал старите сръбски култове. Тръгнал е от множество народни приказки, легенди и предания за Св. Сава. За Св. Сава няма нищо историческо, нищо, с което можем да го свържем с историческата личност Сава Неманић. В него намираме много неща, които ни подсещат за старите езически митове и предания. Например в много от приказките от различни краища на Сърбия е свързан с вълците. Според едно вярване той всяка година, на своя ден, събира всички вълци и им разпределя храната за цяла година – казвал им къде да идат и какво да заловят и изядът. Следователно той е защитник на вълците, техен пастир. Чайканович смята, че всички приказки за Св. Сава имат стар, езически произход и че пръвоначално са били качества на сръбския върховен бог, а когато християнството подтиснало езичеството са били предотстъпени на Св. Сава като най-известен национален светия. Така той „придобива” поведенията, легендите, функциите и култовете от върховния бог, който, според Чайканович, се е наричал Дабог, Дба или Даба и се отъждествявал с дявола. Първоначално е имал животински образ, представен в образа на вълк, а по-късно придобил човешки облик.
В първоначалните вярвания животните са били свещени, тотеми, за отделните племена и народи. Вълкът е бил пръвоначално свещено животно, тотем, за сърбите. Това се разбира от една преписка от средните векове, в която се казва, че сърбинът е вълк.

• Какво съдържат сръбските стари вярвания?

В. Чайканович смята, че това е култът за предците. Цялата сръбска религия се свежда до култът за предците. Някои смятат, че първоначално сръбската религия се е свързвала с култа към природата, а след това към мъртъвците и предците. В сръбската народна религия голяма роля имат култовете от историческа произход – например: към Св. Сава, празникът Видовдан, който подсеща и за Косовската битка, към Василий Осторошко. Според Д. Бандич не може да се говори за сръбска религия като за свързана цялост, защото много вярвания сърбите делят със съседните народи, а с други са ограничени с отделни части от народа. Бандич не говори за сръбската народна религия като за народна религия на сърбите. Според него сръбски са преди всичко народните празници, култът към Св. Сава и Видовден, като три изначални сръбски феномена. Характерно за последните два е, че имат историческа стойност.

• Вярванията като религиозно мислене за отвъдното.

Тези вярвания се срещат в две форми: от една страна като трансценденти тук, а от друга, като персонификационни в отвъдното. Първата форма е езическа, а втората е християнска. В първия случай се вярва, че всичко около нас и в нас, във всички създания и неща присъстват невидимо и едната и другата форма. Това е анимизъм (одухотворяване на нещо). Такова вярване в свъхествественото, в божите създания и явления от този свят могат да бъдат обвързани с феномени от природата, културата и самият човек. Вярванията, когато става въпрос за природата, са свързани с различни животни, растения, с явления от неживата природа или с небесни тела.
Между животните най-значиетелно място в сръбската народна религия заема вълкът. За вълците се смята, че са най-разпространени във вярванията, приказките и култовете. Има също и други вярвания и култове, които пък са свързани с други животни (например: змия, мечка, кон, петел).
От растенията най-важно място заема дървото. Вярвало се, че дървото има душа и че в него е настанена нечия душа. Такова дърво се наричало „сјеновито дрво“ и се смятало за опасно. Ако някои изсече това дърво, вярвало се, че веднага умира или остава болен до смъртта си. За това дърво пише Светолик Ранкович в „Стари врускавац“. Забраненото дърво се засаждало по гробовете и след това не е трбвало да се докосва. Всяко дърво, отличаващо се по своята височина, вид и разположение се смятало за сјеновито. Вярвало се, че около такива дървета се събират божествени същества, особено самодиви. Затова някои ги наричали и „самодивски“ дървета. Вярвало се, че бъдникът е свято семейно дърво и олицетворява духа на дърветата. Ритуалът, свързан с бъдника има за цел да осигури просперитет за семейството в следващите години. В някои краища е възникнал и култът към „записног“ дървета, обикновено дъб, който е бил също табу, като защитник на селата, преди всичко от незгодите. Дървото е било и символ на живота и като такова се е появило като мотив в народното изкуство, резбарство, килимарство и пр.
Водата пък се е схващала като елемент, който има магическа сила.
Значителна роля в народната релия имали камъните, огъня.
Земята също е почитана, но земята, на която и от която се живее. Оттук се е развил и култът към родината.
Слънцето и луната (небесните тела) се явяват като образи в много митологични песни, приказки и предания.
От световната култура пък – огнището, воденицата, в която нощем около нея се появяват нечисти сили, дяволи и вампири. А също и огледалото, което се смятало, че е преходът между двата свята. А също и талисманите, които се носели като защита.
Светинята е особено име, което носи индивидът. Вярвало се в магическата сила на имената. Кумът, който даде името на дете, остава винаги негов духовен родител. Това се свързва с народната религия и християнското учение. Вярвало се, че са съществували хора, които са могли да те урочасат, вещици, привидения, знахари. Вярвало се, че отделните занаяти също така били свързани със свръхестветвени сили и то онези подземните.

• Езически вярвания

Тук спадат: самодиви, змейове и вампири.
Самодивите са били млади жени, много красиви, високи, стройни, с дълги разплетени коси, с крила и т.н. Те живеят по планини и гори. Техните сбирки са на горските извори или планинските поляни. Те са добри спрямо хората, но и опасни, когато се ядосат. Могат да встъпят в брак с млади момчета под принуда.
Змеят е създание от животинско потекло, обикновено е от мъжки пол. Явява се като велик любовник, който взима жени през комини или по друг начин. Децата, които са плод на връзка със змей или змейови юнаци, притежават свръхестествена сила. Такива са много юнаци от народните песни, между които най-важен е змеят Огненият вълк.
Вампирът спада към нечистите сили. Той е мъртвец, който излиза от гробовете и пие кръвта на живите. Той е бил първоначално демон в подземния свят. За вампири се говори още в първата половина на XVIII век.

• Богът, ангелите, светците и дявола.

Бог в народната религия е християнин, но притежава белези от езически характер. Има човешки черти, прилича на голям владетел, стоящ на чело на голяма небесна йерархия, съставена от ангели и светци.
Дяволът е същество, което е вдъхвало страх. В някои предания се смятало, че е брат на Бога или негов небесен „съквартирант”, който е хвърлен в пъкъла от Бога, защото се е месил в неговите работи. На външен вид е бил грозен, с опашка и рога.
Около бога са били ангелите – божиите вестители с крила. Най-големият от тях бил Св. Архангел Михаил. Името му се празнува на Архангеловден. Следва Св. Никола.
До ангелите са светците. Най-видният от тях бил Св. Йоан Кръстител, защитник на кумовете. Св. Джордже пък бил християнски мъченик, защитник на невинните същества. Имало и апокрифна легенда за неговата борба със змея и освобождаването на царските дъщери. Св. Петър е защитник на жените и раждането. Св. Илия е гръмотвержец, страшен и опасен за всички. Св. Сава е научил хората на различни сръчни и полезни занаяти и знания, той открил божия пътник с патерицата, който когато е бил ядосан често ставал несправедлив, наказвал виновни и невинни. Св. Василий Осторошки чудотворец бил на почит навсякъде.
В религиозно отношение най-голяма роля имат народните обреди, обичаи и ритуали. Те били свързани с бременост, раждане, сватба, смърт, погребение, „желание” за смърт или траур, черпене след погребение и т. н. А също гостоприемство, клетва, проклинане; сеитба, извикване за дъжд (додола), сторене на къщи, жътва, младоженци, Лазарова събота, Велики петък и Варкс.

* Из „Културна историја Срба“ от Јован Керетић.
Превод: Тянко Тенев.м