понеделник, 15 юни 2009 г.

Особености на славянските езици

Особености на славянските езици


1. Особености на източнославянските езици

► рефлекс на *kv > cv; *gv > zv: *kvetъ > цвет, цвiт, цвет
► праславянският звук *h > с: *mucha> муха / мухе, муси, мусе
► tl /dl > l: *mуdlo > мылo (рус.)
► Епентетично “l’: *zemja > земля (р. и ук.), зямля (бел.)
► *olt, *ort > lot, rot: *orьvъnъ > равны, рiвний, роўны
► * tort, *tolt, *tert, *telt > torot, tolot, teret, telet (пълногласие): *dervo > дерево (р. и ук.), дзерева (бел.)
► * tj / *dj > ч / ж (дж): *medja > межа, мiжа, мяжа
► Промена на е > о пред твърд съгласен: весёлы (р.), його, цёмны (ук.)
► *о (голяма носовка) > у; *ę > ‘а: ro(on)ka > рука; pętь > пять, пя’ть, пяць
► *r, *l > ор/ер, ол
► *ě > е (р. и бел.), > i (укр.): dědъ > дед, дiд, дзед

А) Руски: (ы, э, ё, ь) 6 падежа; липсва спомагателен глагол съм; акавизъм, неотразен правописно (гора, молоко); уj / oj > оj / ej: *sija > шея; ого ( чете се ево); няма резултати от 2-ра палатализация: к, г, х не се променят: *pomozi > помоги; инфинитиви: *-ti > -ти / -ть: (*dati > дать, nesti > нести), -kti / -gti > чь: (*pekti > печь); аглутинация на –ся (възврт. частца) < sę.

Б) Украински: (є, i, ї, ь) *kv > cv; *gv > zv: (*kvetъ > цвiт; *gvězda > звiзда); *torot...; *tj / *dj > ч / ж (дж): *medja > мiжа; праслав. *i, *у > и(ы): (*synь > син, sila > сила); Буква i от > ě, о, е: (*vera > вiра, dědъ >дiд, domъ > дiм); билабиално в (*v,*l): чете се като (ул) в краесловие и пред съгласен: вовк (волк), дiвчинка (дилчинка), шукав (шукал); звучните съгласни в краесловие не се обеззвучават; фрикатизация на *g > х (пише се г): (гарний, гора); протеза на в: *onь > вiн, вона, воно, вони; *oči > вiчi; *ulica > вулица; няма акавизъм; контракция на прил.имена в мн. ч.- неразличават род (добрий, -ра, -ро, -рi); инфинитив: *-ti > -ти (*dati > дати); резултати от 2 палатализация: к / г / х > ц / з / с (ro(on)ka > рука, руцi; noga > нога, нозi; *strecha > стриха, стриси); отпадане на прости минали времена; среща плусквамперфект, рядко; има звателен падеж.

В) Беларуски: (ё, i, ў, э, ы) дзетизъм, цетизъм- *d’ > дз, *t’ > ц (*desęntь > дзесяць); акавизъм, якавизъм, фрикатизация на *g > х (пише се г); фонетично отбелязани: неударени о и е > а и я (‘а): (вада, зямля); протетични в, г, j, и пред о, у: (возера, вулица, ён, яна, яно, яны); билабиален звук ў; „ь” и апостроф (‘) предават мекоста на съгласните; Ъ > ы , Ь > i пред j; 2 палатализация: к / г / х > ц / з / с (*mucha> муха, мусе); редувания к-ч, г-ж; загуба на звателен падеж, малка употреба на кратки прилагателни и сегашни деятелни причастия, ликвидиране на страдателни причастия; рядко употребяван плусквамперфект; иминителният и винителният падеж в мн. ч. имат окончание – ы; загуба на начално н- в падежните форми на местоимението ён: яго (р. него), iх (р. них); инфинитиви: *-ti > -ць / -цi: (*šiti > шыць, nesti > несцi), -kti / -gti > чы: (*pekti > пячы); аглутинираната частица *-sę > -ця; контракция на прил.имена в мн.ч.- неразличават род (добры, -ая, -ая, - ыя); *dj > dž(ž); няма аорист и имперфект > перфектът поема техните ф-ции, но без спомагателен глагол *byti.


2. Особености на западнославянските езици

► запазват се *kv; *gv: *kvetъ / gvězda > květ (ч), kwiat (п) / hvězda, gwiazda
► запазват се *tl, *dl: (*mydlo > mýdlo; mydło)
► Липса на епентетично” L”
► палатализация на *h пред “e, i” > š: mouše, mousze
► групите *tj (*ktь, gtь, kti, gti), *dj > c, dz (z-чешки): *medja, *světja > meze, svíce; miedza, świeca
► Фиксация на ударението: чешки- първа сричка, полски- предпослена сричка.

А) Чешки: (é á č ď ě í ň ó ř š ť ů ú ý ž)
Дълги и кратки гласни (i, e, a, o, u – é, á, í, ó, ú); редуване на о- ů : domu- dům; прегласи- ‘а > е; ‘u > i (duhja > duše, pišu > piši); неударени гласни- не се редуцират; наличие на дифтонги: -ou (*o(on) > ú > ou), -au, - eu: mouka, auto, pneumatika; ý- твърдо и, í-меко и; палаталност/непалаталност: d-d’, t-t’, n-n’: пред „е” затвърдяват, пред i и ě– меки; r’ > ř – „рж” след меки съгласни; „рш” след твърди; *g > ch (гърлено х), h – твърдо х; ss=š; cz =č; ударение- начална сричка; *dj > z (*medja > meze); среща се сричкотворно „l“, но понякога се получава: *l > lu > lú > lou: dъlgъ > dluh; има и сричкотворно r след č, ž: *črvь > červ; монофтонгизация на дифтонгите: *о(он) > uo > ů; ě > ie > í (konь > kůn, věra > víra); *ь/ъ > е (*dьnь > den, sъnъ > sen); *kv, gv + ě, i > kv, hv; *tort, tolt, tert, telt > trat, tlat, trět, tlět- метатеза: (*korva > kráva, *dervo > drěvo, *melko > mléko, *solma > sláma); *o(on) > u (ou), ę > e, ’e, a, í; сегашно, минало (аорист, импрефект- няма), бъд. вр; миналото- от еловото причастие + глагола „съм”, който в 3л. ед.ч. и мн.ч. отпада; бъд. вр. – синтетичен (глагол от св. в.) и аналитичен (глагол от нсв. в.); прилагателните имена се степенуват с –ejš и –š; nej + прилагателното; прилагателните различават род в мн. ч.; инфинитив: *-ti > - t: (dati > dát); *-kti, -gti > -ct (-ci): (*pekti > péci).

Б) Послки: (ł ć ą ź ż ę ń ó ś):
„у”(ы), ą (он), ę (ен- а в краесловие- е), ł (улъ), sz (ш), ż (ж), rz (ж), cz (ч), dż (дж), ś (шь), ź (жь), ć (чъ); dź (джь), ń (нь); s, z, c, dz, n + i > si (ши), zi (жи), dzi(джи), ci (чи); ó=u – „у”; h=ch – х; ą > о (он), ę; ę > о (он), ę: (*ro(on)ka > ręka, *vęzati > wiązać); билабилано ł; няма сричкотворни съгласни; ударение на предпоследна сричка, чести редувания, наличие на мъжко-личен род, на неопределено-личните глаголни форми на –о; в глаголната система има диференциация според родов признак в минало време. 3 времена + плусквамперфект- аорист и имперфект няма, бъд. вр. се образува от инфинитива на глаголи от несв. вид + футурните форми на być или футурните форми + еловото причастие на глагола: (napisać (св.в.)- napiszę, pisać (несв.в)- będę pisać и będę pisał); *tort, tolt, tert, telt > trоt, tlоt, trеt, tlеt: (*korva > krоwa, *dervo > drzewo, *melko > mleko, *solma > słoma); *dj / *g > dz; * ě > ‘a (пред *t, d, s, z, n, r, l): (*město > miasto); *ъ > e (sъnъ > sen); *ь > ‘e: (*dьnь > dzień, *zemja > ziemia); *r > ar, *r’ > er: (*tvrdъ > twardy), *l > eł, uł, ół, ił, łu: (*vlna > wełna, *vlkъ > wilk); *t’, d’ > ć, dź; *s’ > ś, *z’ > ź; *r’ > rž > š > ž; попозиция l:ł: laksa (тояга): łaska (милост); загуба на квантитет, отпада двойнствено число.

В) сръбски: /предстои да се допълни/

3 коментара:

  1. Анонимен1 юли 2009 г., 22:03

    Полезна информация, благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. И от мен благодаря, голяма работа ми свърши! :)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог