понеделник, 15 юни 2009 г.

Етноложкото познание за славянството

Етноложкото познание за славянството•


Съчиненията нa Йохан Хердер дават първи импулс за самопознаване, идентификация на славяните и откриват пътя за формирането на една етнология на славянството. Неговата поява не е случайна. Тя е продукт на един засилен интерес към славянските народи през XVIII век. Това е времето, когато славянската проблематика става изключително актуална и макар от различни подбуди и различни гледни точки на нея посвещават занимание редица европейски изследователи като Шльоцер, Асемани, Лербет и др.

През XVIII век руската държава се превръща в империя. Тази млада империя много скоро започва да претендира за сфери на влияние . Европа по онова време вече е принудена да се съобразява с руската политическа мощ. Естествено новият и силен потенциален съюзник или враг започва да привлича вниманието и също така славянският характер на империята насочва европейската мисъл към славянската проблематика изобщо. Тази обща политическа ситуация е родилната среда на Хердеровите тези за славянството. Те могат да бъдат разделени в четири основни аспекта:
◊ акцентът пада върху огромната европейска територия, заемана от славяните, върху многобройността им, върху древността им, върху тяхната характерология;
◊ силно афиширана вяра в близкото възраждане на славянските народи, в освобождението им от робство и в блестящото им историческо бъдеще;
◊ според Хердер за разлика от немците славяните не са един народ, а историческото развитие е довело до съществуването на различни славянски народи;
◊ Хердер за първи път обръща внимание на фолклора на славянските народи.

Значението на Хердеровите тези за славянството се проявяват основно в две посоки.
► От една страна те дават тласък за разгръщането на възрожденските процеси сред славянския народ.
► От друга – дресират (оформят) пътя на етничното познание за славянството, довело до формирането на етнологията на славянството.
Тази етнология на славянството черпи вдъхновение и от по-стари славянски етноложки прояви. Първо тук става дума за старобългарската етноложка концепция, но и за явление като източнославянския летопис на Нестор, хрониките на авторите: Далимил и Кузма Прашки, а също и Мартин Гал, Богохвал и др.

Важно място в тази редица заема обаче делото на Юрий Крижанич. В своите трактати той предлага идеи за църковно, езиково, културно и политическо единение на славяните като фиксирана практика, за етничната им самостойност и разкрива етничните им характеристики. Негови последователи стават: Я. Валвазор, Матей Бел, Геласий Добнер. Всички те разграничават етничната самостойност на собствения си народ в сравнение с останалите славянски и не славянски народи, като Добнер повдига въпроса за етногенезиса на славяните.

Й. Добровски е „баща на славянската филология”, но също така и „баща на славянството”. В своите славистични енциклопедии – „Славин” и „Слованка” – той спира вниманието си върху прародината на славяните, опитва се да обособи отделните славянски етноси и да им даде най-обща етнична характеристика. Той е първият организатор на научни изследвания в областта на славянството.

Дълги години чешката школа остава водеща в етноложките изследвания на славянството. Това става благодарение на Павел Шафарик. В своите трудове, най-вече в „Славянски старини” и „Славянски правопис”, той до голяма степен формулира етнологията на славянството като самостойна етническа дисциплина. Постижения в тази област имат и Челаковски, Елбен, Нидерле, Зибърт, Ян Махал, Ян Потоцки, Л. Куба и др.

През XIX век особено внимание заслужава делото на Оскар Колберг и неговата енциклопедия „Народ”, както и на Казимеж Мошин – „Народна култура на славяните”, а също и Ян Бистрой, Ян Хорла, Андрей Кмет, Ян Чикановски и др.

По-специфично е развитието на руския интерес към славянската етнологична проблематика, която най-често носи предимно русистични акценти. Представители са: А. Илфердинг, Никита Толстой, Владимир Топов, Виктор Григорович, Измаил Срезневски и др.

Южнославянски изследователи в тази област са: Вук Караджич, Франко Кухач, Анте Радич, Матия Мурко, Копитар и др.

Български етнолози на славяните са: Георги Стойков, Михаил Арнаудов и др.

* Използвани са материали от лекционните курсове по „Културна антропология на славяните”, четени от доц. Вл. Пенчев в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог