Праславянска и европейска морфологична система - връзки

Връзки на праславянската морфологична система с европейската

Морфемната система на славянските езици притежава нови черти и индоевропейски архаизми.
При имената се оформят категориите род, одушевеност-неодушевеност, число, които са в тясна връзка с разпадането на старата система.
При глагола отпадат част от старите индоевропейски форми, но категорията флексия се запазва като цяло. Звуковите редувания са от стар индоевропейски произход или славянски, възникнали в резултат на фонетични процеси. В съвременните славянски езици те губят своето граматично значение и стават непродуктивни. Установяват се следните части на речта:
◊ флективни - съществителни, прилагателни, числителни имена, местоимения;
◊ нефлективни - наречие, предлог, съюз, междуметие.
Системата на съществителните в индоевропейската система е по-проста от тази на славянската. В склонението се налага родовия принцип, т. е. склонението на съществителните става по род. Този процес, характерен и за старобългарския, се проявява в замяната на окончанията на съществителните от един род с окончания на съществителни от същия род, но от други основи. Отделните основи имат два рода:
◊ о-основи - мъжки и среден род;
◊ а-основи - женски и мъжки род;
◊ н-основи - мъжки и женски род.
Очертава се и мек, и твърд склонидбен тип. Старинна черта са и падежните грамеми - 7 падежа, от които звателният най-бързо се губи и се компенсира с интонация. Тенденции към опростяване се проявават предимно в двойнственото и множественото число, по-малко в единствено число. Създават се форми на имената, които да ги различават по признака одушевеност-неодушевеност. В склоненията и спреженията се запазва тирчленната система на категорията число – единствено, множествено, двойнствено число. Като двойнственото число означава двойка предмети. При прилагателните към окончанията „ъ, а, о, ь, ja, je” се прибавят и нови дълги, образувани чрез сплитенция на анафори - jь, ja, je и промяната на мястото на ударението. След остраняването на вътрешната флексия двата компонента на дългите прилагателни се сливат в една лексикална цялост. Две форми съществуват още при причастията, редните числителни и някои местоимения. Местоименията пазят старинни черти. Такива са несричните основи, както и изразяването на някои категории чрез суплетивизъм, т. е. категориите стават лексикално- граматични. Праславянските числителни се обособяват като отделна част на речта. Основно противопоставяне имат бройни-редни, от които първите са същински, а вторите- относителни. Глаголната система се опростява. Новости са:
● създава се категорията вид на глагола;
● няма специална синтетична форма за бъдеще време, което се изразява чрез аналитични форми (byti + inf., chotěti + inf.) или чрез формите за сегашно време на свършени глаголи;
● създава се нова форма за инфинитив;
● императивът се развива от индоевропейски оптативни форми;
● не се запазва старият индоевропейски конюктив и вместо него се създава аналитичен кондиционал;
● появява се имперфектът, който поставя началото на категорията таксис;
● отпада индоевропеският синтетичен перфект;
● отпада и средният залог, а функцията му се поема от възвратните глаголи;
● отпада и синтетичният пасив, изразен от аналитични форми.
В неизменяемите части на речта се въвеждат новости, но се запазват и архаизмите.