История на етимоложкото познание

История на етимоложкото познание•


Една от характерните черти на етимоложкото самопознание е тъкмо неговият генетизъм, изразяващ се във въпросите: Кое е нашето потекло? Къде е нашето начало?
Същински митологичното в развитието на етимологичното познание откриваме в предисторията от хаос към космос и това представлява акт на израждане на обществени структури и на социални общности. В митовете откриваме „правенето” на човечеството и те подсказват, че появилите се човешки общности още от начало се осъзнават като различни една от друга. Самоотъждествяването с предците представлява специфично осъзнаване на етногенетичните процеси на основата на опозицията „ние-те”.
Същинското познание за етничното би трябвало да се търси в „приготвянето” и преработването на този митологичен модел, заслуга за което имат древните гърци. Пионер на етимологичната мисъл е Хезиод. Той на практика изтегля нишката от мина към глобуса. Неговата функция на историята е предпоставка за опознаване на етничното като съществени тук са и историзмът в интереса към самото общество, и явния антропологизъм, т. е. стремежът му да се опознае човекът – неговият произход и същност.
Хезиод и неговите последователи са авторите на първата етноложка концепция в историята на идеите. Древните учени противопоставят гръко-римският свят на т. нар. варвари. Обикновено се смята, че европейското Средновековие довежда до упадък в науката, заради характерния си схоластизъм и метафизичност. Затова, доколкото се говори за прояви на интерес към етничната грубост те се свързват с имената на няколко автори от ранните векове като Титмар, Хълън Холт и др. Показателно обаче е, че този западноцентричен модел не отчита наличието на две средновековни етноложки концепции, които не са свързани със Запада.
◊ Едната предлага етноложко осмисляне на света от позициите на християнството. Наречена е още старобългарска.
Старобългарската етнична концепция възниква по времето, когато етничните процеси в Европа довеждат до появата на етноси от европейски тип и до формирането на европейския етничен модел от IX век насетне. Става дума за система от възгледи за обществото и за съзнателна намеса в обществените процеси от гледната точка на формирането, отъждествяването и развитието на едни конкретни етноси. Тази концепция се свързва със светите братя Кирил и Методий, Иван Екзарх, Климент Охридски и др. Тази концепция е свързана с идеята за правото на народите на самоопределение и етнично, и културно, с идеята по-нататък за етнична индивидуализация, за езикова и културна самостойност на народите, за етничното землище като пространство на етноса, за държавата като пазител на етничното и т. н. Концепцията има културна, историческа, социална и политическа стойност.

◊ Втората етнична концепция – средновековна – е ислямска.
Средновековната етнична концепция е свързана с името на Ибн Халдун. Тя възниква по-късно – чак през XIV век. Тази концепция представлява своеобразно продължение на арабския интерес към етничната другост. Халдун поставя етноложкия проблем като проблем за раждането и съдбата на етносите в тясна връзка с обществото, като за първи път прокарва разграничението между етносите и обществото. Той набелязва основните измерения на етничните процеси. През XVIII-XIX век се полагат основите на етнологията като специфична област на научното познание. За първоначалник на това познание се смята Йохан Хердер. Неговата етнология е положена в пространството очертано от триадата „човек-народ-култура”. Това виждане откриваме в неговото съчинение „Идея към философията на историята на човечеството”. Хердер предлага първия по рода си опит за сравнителна етнология на човечеството, както и за история и типология на етничните общности. От него започва реалната диференциация на етничното познание и от учени като братя Хумболд, Едуард Тайлър, Джеймс Фрейзър, Хърбърт Спенсър и др.

* Използвани са материали от лекционните курсове по „Културна антропология на славяните”, четени от доц. Вл. Пенчев в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.