Дневник. Раздвоеност. "Суматраизъм".

Милош Църнянски - "Дневник на Чарноевич"

В литературата можем да се натъкнем на текстове, които се „разгадават” без много трудности, но има и такива, чието „разгадаване”, на пръв поглед, представлява проблем. Има и такива, чието съдържание „прозира”, но често то крие едно дълбоко и сложно значение.
Литературното дело на Милош Църнянски спада към последния тип художествени произведения, в които се усеща метафизичния му поглед върху живота и света. Освен с лириката си Църнянски се изявава в областта на прозата, романите, пътеписите, мемоарите.
Краткият лирически роман „Дневник на Чарноевич” (Дневник о Чарнојевићу, 1920), в който сцени от войната се смесват с предвоенни спомени и следвоенни условия на живот, носи в себе си и онова, което се среща в ранната му поезия: антивоенното поражение, усещането за безсмислие, синьото небе, близостта със света на растенията, копнежът по далечните брегове и коралови острови. „Дневник на Чарноевич” по много неща се доближава до „Суматра” (Суматра, 1920), „Обяснение на „Суматра“ (Објашњење „Суматре“, 1920), „Стражилово“ (Стражилово, 1921) и др. творби на Милош Църнянски.  

На пръв поглед „Дневникът“ изглежда „четливо“ и прозаично произведение, чиято структура (също, както структурата на лириката на Църнянски) спада към онази част на литературните организации, които сърбите наричат „лабави“. Изреченията в „Дневника“ често имат самостоятелен характер и понякога изглежда, че са „отрязани“ от литературния „организъм“, също както името „Суматра“ в едноименното стихотворение. Цели пасажи, цели епизоди в тази книга се смесват внезапно и бързо. Този начин на художествено изображение може да остави впечатление у читателите, че Църнянски се е стремял, преди всичко, към чисто формални ефекти. Като че този „хаотичен“ и „разкъсан“ начин на изграждане на прозаичните структури не отива по-далеч от това да пробуди в тях (читателите) едно състояние на подтиснатост и обърканост. 
Може би това е била и една от причините, поради които за известен период от време в родината си писателят е бил обграден с мълчание. А и още в първите години след излизането на „Дневника“, голяма част от издателствата не отпечатват цялото му съдържание, тъй като са го смятали за „порнографски“ и „песимистичен“. 
Църнянски дълго време се е борил за цялостта на романа. Той добре обяснява причините за т. нар. „Случај „Дневника о Чарнојевићу“ 1 в различни интервюта. Въпреки че в „Итака и коментари” (1959) той донякъде е обяснил, защо „Дневникът“ е излязъл няколко пъти в съкратен вариант, Църнянски добавя в едно интервю:
„Човек, кад је млад, мора да прихвати све. Био сам те године и у посебном психичком стању, после свега онога што сам прошао. Тражили су да књига изађе у само 5 табака, па сам, раздражен околностима, све друго спалио. А и у тих 5 табака Винавер је помешао поглавља. Добар део текста обележен је као порнографија, а други део као ратни и поратни песимизам. То је Ћоровићево масло, иако ми је био пријатељ. Спаљивање рукописа обављено је у хотелу „Париз“ на Теразијама. ... Тада је требало певати весело, химнично, оптимистички. Требало је тако писати, јер су то желели књижари, издавачи, сви. Говорили су: Црњански-декадент ... Црњански аустроугарски официр који не може да заборави како су га барутом прашили по Галицији. Није ми сметало оно о моралу, али зар сам био декадент зато што сам писао како је било, а било је заиста декадентно. 
... Дневник је изашао какав је изашао, и морам да кажем, није ми жао. Волим ту моју прозу и такву каква је угледала свет.“2
Краткият роман „Дневник на Чарноевич” в своята сюжетна сърцевина и вмъкната структура озарява авторовата поетика. Колкото и да е свързан романът с войната, той е все едно и роман за една литературна програма, защото неговото тълкуване в крайна сметка се свежда до съизмерване на експлицитната поетика на писателя. Познаването на поемата „Суматра” и „Обяснение на „Суматра” е изключително важно за прочита и разбирането не само на „Дневника”, но и на цялото творчество на Църнански. Църнянски въвежда в сръбското литературно пространство едно ново понятие – понятието „суматраизъм” и едновременно с това вписва своя почерк в европейския модернистически дискурс. Според Ина Христова „на ниво естетика и поетика същността на суматраизма може да бъде припозната в идеята за всеобщата свързаност – „Како је све у вези на свету”. Присъщата на суматраизма поетическа визия е визията за космическото пространство – свое и чуждо, познато и непознато; поприще на екстаза, родина на съня и единствено убежище за човешката душа. Суматраизмът на Църнянски се родее както с огледалната вселена на романтиците и с Бодлеровите съответствия, така и със символистиката обсесия от трансцендентоното и най-вече с екстатичното визионерство на немския експресионизъм. В историята на сръбската литература суматраизмът наред с „хипнизма,,... и зенетизма... моделира нееднородната и многопластова структура на сръбския модернизъм. В контекста на опуса на Църнянски суматраизмът придобива очертанията на лична авторска митология и поетико-стилистична концепция, която се разгръща в система от символи, автоцитати и автореминисценции.3

1. Течић, Гојко. Поговор: Случај „Дневника о Чарнојевићу“. //Црњански, Милош. Дневник о Чарнојевићу, роман, приређивање, белешке, коментари и поговор Гојко Тешић, Београд, 1994, стр. 107-129.
2. Пак там, стр. 125.
3. Христова, Ина. Милош Църнянски. //Преводна рецепция на европейските литератури в 8 тома”, Т.6, С., 2004, с. 98.

Следва...

Тянко Тенев