Сръбски и хърватски език

СРЪБСКИ И ХЪРВАТСКИ ЕЗИК


I. Азбука*:

Кирилица: А а, Б б, В в, Г ι, Д д, Ђ ђ, Е е, Ж ж, З з, И и, Ј ј, К к , Л л, Љ љ, М м, Н н, Њ њ, О о, П п, Р р, С с, Т т, Ћ ћ, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Џ џ, Ш ш
Латиница: A a, B b, C c, Č č, Ć ć, D d, Dž dž, Đ đ, E e, F f, G g, H h, I i, J j, K k, L l, Lj lj, M m, N n, Nj nj, O o, P p, R r, S s, Š š, T t, U u, V v, Z z, Ž ž

В сръбския език се употребяват две азбуки – кирилица и латиница; а хърватите употребяват от много време латиницата.

Писмеността у харватите и сърбите възниква едновременно с тяхото покръстване и възприемане на Кирило-Методиевия богослужебен език. Когато обаче започва преписването на първите черковни книги в сърбохърватските земи, техният старобългарски език (т.нар. „staroslovenski jezik”) започва да се мини под влияние на живата народна сърбохърватска реч. Променяли са се звуци и букви, а след време и цели думи и форми. По този начин от XIII век възникват т. нар. сръбска (кирилска) и хърватска (глаголическа) редакция на старобългарските паметници. Така се налага началото на сърбохърватския книжовен език. През 1850 г. с утвърждаването на книжовната реформа на Вук Караджич се установява единен книжовен език за сърби, хървати и черногорци въз основа на щокавските източнохерцеговинските говори с йекавско произношение, по-късно и тези говори с екавско поризношение. През 1960г. езикът е нормиран като сърбохърватски и хърватскосръбски (Хърватия, Босна и Херциговина (БиХ)). От дълго време на сам се забелязват тенденции за отделяне и самостоятелност на хърватския език – като това става с констатирането на разлики в областта на фонетиката и лексиката.

Днес в Сърбия, Войводина и Черна гора се употрбява най-често кирилската сиситема, но се пише и на латиница, с тенденция към намаляване честотата й на употреба. В Хърватия и БиХ се пише само на латиница. В кирилицата всяка буква има определен звук, а в латиницата изключения правят само: dž (џ), lj (љ), nj (њ), които се пишат с по две букви.

В лексикално отношение се среща известен брой различни думи в сръбския и хърватския език. Например:

театър позориште kazalište
скулптор вајар kipar
октомври октобар listopad
български сръбски хърватски

Някои от тези различни думи имат само малка фонетична или словообразователна особеност като:

точка тачка točka
милион милион milijun
акционер деоничар dioničar
български сръбски хърватски

В БиХ и Черна гора книжовният език е преходен тип – със западния вариант (хърватския) го свързва йекавският изговор, а с източния (сръбския) лексиката.

II. Т. нар. сърбохърватски език и наречия:

Т. нар. сърбохърватският език различава три наречия (диалекта):
* щокавско наречие
* чакавско наречие
* кайкавско наречие
Наречени са така по формите на въпросителните местоймения за лица, които са: што, съответно – ча, каj.

Отношенията между наречията се променят и усложняват под влияние на различни географски, обществено-политически и културни фактори.

Разликите в трите наречия се дължат на рефлекса на някогашната праславянска гласна Þ (jat), като в различните наречия преминава -е, -ије / -је и –и. Затова можем да чуем както mleko, така и mlijeko-mljeko и mliko. От своя страна щокавското и чайкавското наречие се делят на – е к а в с к и (източен), й е к а в с к и (южен) и и к а в с к и (западен) говор в зависимост от рефлекса на „ята”. Само кайкавското наречие е последователно екавския изговор.

III. Съвременно състояние:

1. Фонологична система
За фонологичната система на сръбския и хърватския език е характерно сравнително богат вокализъм, липса на волакна редукция в книжовния език, стремеж към максимална отвореност на сричката, липса на дифтонги, наличие на сричкотворни сонори, липса на консонантна геминация, нетърпимост към натрупване на консонанти в границите на една сричка, малко палатални съгласни.
а) вокална система: вокалната система се състои от пет (състояла се е от 11) гласни звука: „a, o, u, i, e“. Върху степента на отвореност на вокалите влияят ударението, интонацията и квантитетът (сан, зуб, дим, цвет). В определени морфологични опозиции вокалните съчетания са засегнати от действието на асимилация и контракция:
* mojega > mooga > môga : идем до моjега брата
б) консонантна система: има по-малко промени през вековете: „b, v, g, d, đ, ž, z, j, k, l, lj, m, n, nj, p, r, s, t, f, h, c, č, ć, dž, š“. Виждаме, че смекчените „л” и „н” са се развили в самостоятелни палатални фонеми „љ“ и „њ”. На мястото на старите (ь, ъ) Вук Караджич въвежда „j” от латиницата и „џ” от румънски и старосръбски кирилски паметници. Развили са се и два нови меки африката, които са се срещали в стари писмени паметници „ћ“ от tj и „ђ“ oт dj. Например:
* свећа (свещ), међа (межда, синор), коњ, аљкав (небрежен, немарлив).
По-късно са възприети от чешката и полската латиница значците (š, ž, č, ć, j).
Фонемата /v/ е сонор и не е звучен корелат на /f/. Сонорът /r/ може да бъде сричкотворен: krv, vrba, prst и т.н. Фонема /l/ също е сричкотворна, но само в някои диалекти. Връзката между сонори и вокали потвърждава старата вокализация на /v/ в /u-кратко/ и съкращаването на вокала /i/ в /j/.Например: унук. Противопоставянето на мекост – твърдост не е активно развито. Съществува палатален ред фонеми: (lj, nj, đ, ć, j). В опозиция звучност-беззвучност съгласните са:


звучни: б, г, д, ђ, ж, з, џ
беззвучни: п, к, т, ћ, ш, с, ч, ф, х, ц


В сърбския и хърватския език преобладават отворените срички. Консонантните натрупвания имат по-малка честота на употреба и където присъстват се остраняват чрез елизия, например: bezakonje (беззаконие). Други фонетични особености на сръбския език е непостоянното –а- : (борац – борца); новото йотуване (*цветjе > цвеће; *предградjе > предграђе); преминаването на „л“ в „о“ в края на думите и сричките (*пепел > пепео; *делба > деоба); уподобяването по звучност (*изпит > испит; сбогом >збогом); уподобяването по място на учленение (*возна > вожња- возене, пътуване, *лисће > лишће, *грозђе > грожђе); опростяване на някои групи съгласни (*устна > усна, *коритце > корице – подвързии, папки) и др.
Особено внимание заслужава т. нар. „ятов преглас“ като особена промяна в съвремения сръбски и хърватски език. Развой: старият „ят“ преминава в:
- екавските говори: -е
- йекавските говори: -jе, иjе
- икавските говори: -и
Например: деца – дjеца/диjеца – дица.
Когато –jе се намира в съчетание с „р” (рjе), групата се опростява, като отпада „j”: *врjемена > времена; *брjежуљак > брежуљак - (хълмче, възвишение). От това правило има доста изключения, които са типични за хърватския език, като: рjечник, рjешење. Тези думи и всички като тези в сръбския ще бъдат без „j“. Ако след съчетанието „–jе” се намират съгласните „j” и „љ“ или пък гласната „о“, произлязла от „л“, тогава то преминава в „и“: *бjељег > биљег; *дјео > дио, *сјејати > сијати (светя, блестя, сияя). Тези форми се наричат икавизми.

2. Акцентна система:
Ударението се реализира в четири разновидности- кратко низходящо, дълго низходящо, дълго възходящо, кратко въходящо. Ударението може да стои на която и да е сричка, с изключение на последната. Повечето ударения се срещат на първите срички. Освен това то може да се мини по място, дължина и интонация в различните форми на една и съща дума: N: jd. „ime“ - mn. „imena“; G мн. : imena.
Едносричните предлози и съюзи са проклитики (неударени): у школу; над главу; не могу.
3. Морфологична система:
Запазени са всички главни граматични категории. Характерно е запазването на падежите – включително и на вокатива- така те са 7. При имената наред с трите рода и двете числа почти напълно е запазено склонението. Под влияние на изчезналия дуал е настъпило пълно изравняване на Dat., Instr., Lok. в множествено число. Прилагателните са запазили разликата м/у кратка и пълна форма. Кратките форми се скланят предимно по именното, а пълните по местоименното склонение:

В единствено число:
неопределена форма определена форма падежи
нов нови Nominativ
нов нови Genitiv
нову новом (е) Dativ
новим новом Akozativ
нова новог (а) Vokativ
нову новом (е) Instrumental
нови нови Lokativ

Прилагателните местоимения се скланят по местоименното склонение, което има два образеца – за твърда и мека основа.
И в сръбския и в хърватския език качествените прилагателни се степенуват с помощта на наставки:

В превъзходна степен (компаратив)
1. –š- : mek / lak / lep + š = mekši / lakši / lepši (красив – по-красив)
2. –j- : mlad > mlađi ; nizAK, visOK, dalEK > niži, viši, dаlji
3. -ij- : star > stariji (стар – по-стар); dobar > bolji; zao > gori; vеlik > veći; mali > manji; jak > jači
4. В суперлатив: се добавя „naj”- към прилагателното. Пише се слято: najbolji. (добър – най-добър)
Числителните имена имат бройни, редни, но и събирателни форми:

бройни редни събирателни
jedan, jedna, jedno prvi, prva, prvo
dva, dve, dva drugi, druga, drugo dvoje
tri treći, treća, treće troje

Една част от числителните имена имат склонение. Числото едно и всички редни числителни се скланят като прилагателни по местоименното склонение. Бройните и събирателните от 1 до 4 включително имат различно склонение. Числителните от 5 нагоре са неизменяеми.
Инфинитивът на глагола в сръбския и хърватския език е запазен и е обобщил две окончания: -ти, -ћи: писати / доћи.
За глагола е характерно запазването на синтактичните глаголни форми (напр. аорист на глагола трести: тресох, тресе, тресосмо, тресосте, тресоше); имперфектът е почти изчезнал за сметка на перфекта (певао, певала сам, певао, певала си, певао, певала, певало jе, певали, певале смо, певали, певале сте, певали, певале, певала су); плусквамперфектът се образува от перфекта на спомагателния глагол бити и минало деятелно причастие на глагола, който най-често е несвършен вид, напр: беjах певао, бех певао или био сам певао. Това глаголно време е на изчезване. Функциите му се приемат от перфекта + различни лексикални заместители. Характерно е също така заместването на инфинитива с да-конструкции, например: (могу доћи = могу да дођем – мога да дойда; могу писати = могу да пишем – мога да пиша).
Бъдеще време или Футур 1 се образува с помощта на кратката сегашната форма на глагола хтети по аналогичен и синтетичен начин. Аналитичният начин е, когато формата за бъдеще време се намира след друга дума: Ja ću (ćeš, će, ćemo, ćete, će) pisati / doći. Но ако глаголът е в началото на изречението се използва синтетичния начин: от глагола се премахва окончанието за инфинитив и се залепят за него кратките форми на хтети. Този вариант в последно време е най-използван сред сърбите, независимо от това къде се намира формата за бъд. време и почти измества употребата по аналитичния начин:
В сръбския език: писати > писа + ћу = писаћу: писаћу кнјигу
В хърватския език: писати > писат / ћу = писат ћу
Глаголите на – ћи запазват окончанията си и до тях непосредствено стои кратката форма на хтети: доћи ћу, ићи ђу, стуђи ђу
Бъдеще предварително време или Футур 2 се образува от сегашно време на глагола бити + еловото причастие и се употребява само в подчинени изречения след съюзите кад (като), чим (щом), ако (ако): например: ја будем купио/купила: кад (чим, ако) будем купила / кад (чим, ако) купим, т.е можем да заместим еловото причастие със сегашно време.
Глаголите в минало време в 3л. ед. число и в 3л. мн. число имат окончания за трите рода:
писа О, писа ЛА, писа ЛО / писа ЛИ, писа ЛЕ, писа ЛА

* Ђ ђ = Đ đ – се чете меко „дж”, Љ љ, Њ њ = lj, nj – се четат меко „л” и меко „н” , Ћ ћ = Ć ć – се четат меко „ч” – между „т” и „ч”, Џ џ = Dž dž – чете се твърдо ”ðж”, Č č – чете се твърдо „ч”, Š š – чете се „ш”, Ž ž – чете се „ж”.